Търсене в този блог

събота, 12 декември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден трийсет и първи - последен



Ето го и последния ден от предизвикателството. Най-накрая! Вече мога да си отдъхна, че нищо не ме чака за довършване. Единствено ме е яд все още, че не успях да го свърша, когато беше запланувано.
В крайна сметка предизвикателството (когато все още течеше по нормалното време през август) успя да ме научи на постоянство и креативно мислене. Беше забавно и наистина направи вечерите по-интересни.
Последната вечеря от предизвикателството, обаче дали по случайност или така е трябвало да се получи, беше най-вкусната! Да, отново братвурси, но понеже те са 4 в опаковка и се налага на два пъти.  Ноо, този път по различен начин приготвени.
Ако намерите братвурст в България, непременно изпробвайте този начин! Получава се много вкусно, ароматно ястие, в което вкусовете идеално се смесват и допълват. Не знам дали е типично немско ястие, но защо пък да не е - има от всичко типично немско - братвурст, картофи, лук и бира.
Хайде стига празни приказки, ето я и рецептата:

 Братвурст на фурна с гарнитура от картофи и моркови в бирен сос

2 (или 4) Братвурста
2-3 средно големи картофа
1 морков
1 глава червен лук
1-2 скилидки чесън
1/2 чаша бира
зехтин
сол
черен пипер
риган
лют пипер

За да избегнем прекалено дългия процес на готвене във фурната, е необходимо да направим някои неща предварително. Направете това паралелно, за да могат всички продукти да бъдат готови по едно и също време.
Запържете братвурстите от всички страни.
Нарежете картофите на едри четвъртинки, лукът и морковът също, а чесъна смачкайте с дръжката на ножа.
Във вряща, подсолена вода, бланширайте за кратко картофите и морковите. Това ще спомогне за по-бързото им изпичане във фурната. Когато братвурстите са се позачервили от всички страни, ги отнемете от огъня. В намазнена тавичка, подредете на дъното картофите, морковите, лука и чесъна. Овкусете ги с подправките и налейте бирата. Най-отгоре поставете братвурстите.
Печете на 200 градуса, за около 30 до 45 минути във фурната или докато картофите придобият златиста коричка.  Ароматът е неописуемо апетитен, дето се казва - ако не си гладен, ще огладнееш. Благодарение на това, че картофите бяха бланширани предварително, отвътре  бяха меки, а отвън хрупкави, а образувалият се бирен сос беше най-добрата част от цялото ястие.
Предимството на този начин на приготвяне на братвурста е, че не се налага дългото пържене в тиган, в същото време получавате и гарнитура към него и всичко е в една страхотна хармония на вкусове и подправки.



Предизвикателство през август - ден трийсти


Краят на август, идеално време за братвурст. Като цяло си е най-добре, когато се изпече на скарата, но и на тиган също става вкусен. Обичам класиката - братвурст, хляб и горчица, но все пак от време на време не е зле да разнообразяваме. С броколите се получи също доста вкусно.
Ето какво направих аз:

За  броколите в сос от сирена:

1 броколи
50 мл сметана
1с.л. масло
1 скилидка чесън
сирена по ваш избор - може да бъде ементал, крема сирене, топено сирене, синьо сирене
сол
черен пипер

Броколите се отделят или нарязват на малки розички и се бланшират за кратко във вряща, подсолена вода. Изваждате ги, отцеждате ги и ги оставяте временно настрана.
Загрявате маслото и задушавате за кратко чесъна. След това прибавяте към тях сметаната и изчаквате да кипне. Постепенно към тях се добавят и сирената, като хубаво се разбърква. Когато се получи хубав гладък сос, слагате и готовите броколи в соса.
Братвурсите (ако решите евентуално да изпробвате моята комбинация) се изпържват на тиган и се поднасят с горчица или кетчуп или и двете :-)


четвъртък, 10 декември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и девети


Ден 29-ти - Спагети "Куатро Формаджи"

Бяха ми се посъбрали различни сирена в хладилника, а и защо не? Италианските ястия са винаги на мода.


200 г спагети (в зависимост от порциите увеличете грамажа)
50 Бергкезе (Bergkäse) можете да го замените с всякакво друго твърдо сирене
50 Ементал
50 Крема сирене
50 г синьо сирене
100 мл сметана
1 скилидка чесън
1 с.л. масло
сол
черен пипер
риган

Спагетите се сваряват във вряща, подсолена вода, като се оставят "Ал-денте".
В малка тенджерка загрявате маслото и задушавате за кратко чесъна. Намалете котлона и добавете сметаната. Постепенно добавяте сирената и хубаво разбърквате. Трябва да се получи хомогенна смес. Овкусете с подправките. След като спагетите се сварят, можете да ги добавите при соса от сирена или да сервирате в чиния и отгоре да полеете от соса. Приятна свежа добавка е ситно нарязан магданоз.
Лесна и вкусна италианска класика. :-)

П.С. Макар и моите сирена да не бяха никак италиански...




Предизвикателство през август - ден двайсет и осми


Днес най-накрая успях да се наспя, чак до 10ч. Пих кафе, четох из интернет разни статии, закусих, сега е ред да мина през блога и да напиша нещо, после ще намеря нещо още по-важно да свърша и така до вечерта. Уф! Имам да уча, да. Всички знаем това усещане, когато всичко друго е много по-интересно и от изключително жизнено важна необходимост точно преди да седнем да учим да се свърши.
Това, което съм приготвяла на 28-ми август, не е било кой знае колко интересно и сполучливо и почти нямам какво да обяснявам, та затова си позволих малко отклонение.

И така - пълнен пипер с яйце и сирене. Сещам се, че тогава ме беше налегнала носталгията отново и ми се ядеше българско! Бях си приготвила и таратор,  но снимките от този ден са с ужасно качество. Единствено тази намирам за мааааааалко по-сполучлива, а и все пак трябва да покажа нещо.
Всички знаете как се приготвя пълнен пипер с яйце и сирене - не е никак сложно. Макар че, при мен, както се вижда от снимката, не се получи много добре. Поизгорял, с повече плънка, но пък беше вкусно.

събота, 5 декември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и седми


Малко по малко му се вижда края на това предизвикателство. Напоследък хем време нямам, хем и стимул ми липсва, като знам, че така или иначе съм закъсняла с публикациите. Но ще го избутам, няма как.
Та, на 27-ми август съм си приготвяла калцоне. Доста отдавна исках да го изпробвам в пълната му прелест. И макар да не се различава кой знае колко по вкус от истинската пица, все пак има разлика.
За тестото няма да давам обяснения, защотото се замесва по абсолютно същия начин както и при пицата.
Можете да видите съставките и начина на замесване тук.

Съставките за плънката могат да бъдат най-различни - доматено пюре, моцарела, кашкавал, сирене, някакъв колбас, шпеков салам, шунка, бекон, маслини, гъби... Общо взето, всичко, което ви допада като вкус. Не забравяйте и да овкусите с черен пипер, риган, босилек.

Трябва да призная, че не се получи  това, което очаквах, заради една проста грешка. Забравих да добавя мазнина. Да. Абсолютно никаква мазнина. В резултат на което, станаха толкова сухи и донякъде безвкусни. Очаквах, че моцарелата ще се разтопи изкушително и ще допринесе за сочността отвътре, но уви. Тя се беше размекнала, препекла и дори изтекла.
Бях правила вариант на калцоне, в който се пържат, а не пекат. При тях резултаът беше страхотен - хрупкави отвън, сочни отвътре. Може би затова и очаквах, че печеният вариант ще е дори още по-вкусен, а и по-здравословен.



В крайна сметка всички допускаме понякога грешки. Следващият път вярвам, че ще се получат по-добре. :-)

петък, 27 ноември 2015 г.

Предидизвикателство през август - ден двайсет и шести


26-ти август - Шакшука.
Винаги съм свързвала това ястие с Израел, но се оказа, че в доста арабски страни също се приготвя. За първи път бях видяла да го готвят в  Мастър Шеф.
Очарована съм просто, колко обикновено, бързо толкова близко до нашия вкус е това ястие и в същото време тоооолкова вкусно!
Може да ви прилича на нашия Миш-маш и няма да сте далеко от истината, просто тук яйцата остават цели, което на мен лично повече ми допада.
Макар, че съм чувала, че обикновено се поднася за закуска, на мен идеално ми се вписва за  вечеря. Когато сме изморени от деня, хапва ни се набързо нещо вкусно и топло, даже направо от тигана ако може... Така като гледате снимката, не ви ли се иска да разчупите хлебчето и да затопите хапка с ръце във вкусния доматен сос?
Ако да, ето и как да си приготвите Шакшука.


2 яйца (за повече порции увеличете бройката)
2-3 средно големи домата
1 червена чушка/пипер
150 г сирене
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
сол
черен пипер
магданоз или други зелени подправки

Лукът, доматите и чесънът се нарязват на ситно, чушката - на ивици. В дълбок тиган загрявате зехтина и запържвате лука до златисто, след него и чесъна за кратко. Добавяте нарязаните домати и чушката и задушавате. Овкусявате с подправките. Когато доматите си пуснат сока и се образува соса, чуквате яйцата и захлупвате с капак. Колко дълго ще ги готвите, зависи от това как предпочитате яйцата, ако ги обичате рохкави - 2 до 3 минути, ако ги искате напълно сготвени, оставете ги за 5 до 6 минути. Накрая натрошете сиренето отгоре. Поднесете с топъл хляб. :-)



сряда, 25 ноември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и пети


На 25-ти август съм си записала, че за вечеря  съм си пекла хлебчета на бързо (полуготови, не съм ги месила аз) с песто и крамбъл (който съм пекла предната вечер) и по-късно съм пила бира с приятели, явно затова съм и бързала...
Ех, интересно е да се върнеш назад и да се сетиш кое, как и защо. Та, очевидно не е било кой знае каква вечеря. И все пак без рецепта няма да оставя тоя пост.
Крамбълът ми е един от любимите лесни десерти. Сещам се също така, че доста го бях отлагала, докато се наканя да го изпробвам. Бях набрала къпини и имах боровинки.
В главата ми се въртяха картини на апетитно запечени горски плодове, разтичащи се изпод хрупкавата, ароматна коричка от брашно, масло и ядки.
В крайна сметка дългото плануване и отлагане, старанието, което исках да вложа, малко се разминаха... Приготвих крамбъла преди да изпека пицата от по-предната вечер, за десетина минути. То пък и колко ли му трябва.


Крамбъл с горски плодове

250 г боровинки
250 г къпини
2-3 с.л. захар
1 с.л. брашно
малко настъргана лимонова кора

3 с.л. брашно
100 г масло
2 с.л. овесени ядки
1-2 с.л. захар /по желание, ако обичате по-сладкото/
щипка канела
щипка сол



Плодовете се измиват добре и подсушават. В купа смесвате плодовете, заедно с брашното, захарта и лимоновата кора и хубаво обърквате.
Намазнявате тавичката, където ще печете Крамбъла и разпределяте плодовете.
Брашното, заедно с маслото, овесените ядки и подправките смесвате в купа хубаво, до получаването на едри трохи. Накрая, покривате хубаво плодовете с брашняната смес и слагате да се пече. Не се сещам да съм засичала време, но около 20-тина минути трябва да стигнат. Или докато коричката отгоре порозовее.
Топъл е много вкусен, дори може би по-вкусен, отколкото, когато е студен. Ако добавите и малко ванилов сладолед, получавате страхотно изкушение!

неделя, 22 ноември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и четвърти


На 24-ти август съм похапвала ето това за вечеря... Сандвичи с пушена сьомга. Елементарно, бързо и страшно вкусно.
Няма и много за разясняване по приготовлението. Просто печен ръжен хляб, масло, сьомга, няколко листа рукола, малко червен лук, лимонов сок, сол и черен пипер. Идеално за хапване, докато гледате някое предаване или филм. Или просто не ви се готви. Да в пълен контраст с предната публикация, където обяснявам как готвенето е терапия, но какво да се прави, има и такива моменти, в които явно нямаме много нужда от терапия. :-)


събота, 21 ноември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и трети


Един недобре затворен прозорец, силен вятър и джъд, изгорял лаптоп, неуспешен опит за преместване, много неясноти и неизвестности ... може би така мога да обясня внезапното ми изчезване от блога и прекъсването на предизвикателството за цели три месеца!
Да, определено не беше приятен период. Но, разбира се след всяка трудност, човек с нови сили продължава да се бори...

Разбира се, липсата на лаптоп, не попречи да довърша предизвикателството, макар и несподеляйки го с вас. Запазих снимките и рецептите, за момента, когато ще мога да се завърна към блога. И ето го този момент.
И понеже готвенето  винаги ми носи успокоение и ред в обърканите мисли, вечерта на "инцидента" с лаптопа, си правих пица. От край до край. От тестото, до доматения сос, всичко внимателно и с много любов.


За тестото:
200 г брашно
1/2 ч.л. суха мая
1 с.л. кисело мляко
малко топла вода
щипка сол
щипка захар
струйка зехтин


За доматения сос:

2-3 средно големи домата
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
щипка сол
щипка захар
риган
босилек
черен пипер

Тестото за пица винаги меся по един и същи начин. Правя кладенче по средата, добавям киселото мляко, зехтина, солта и захарта. Маята, въпреки че беше суха, пак я разтворих в топла вода и добавих към останалите съставки. Замесих меко тесто и оставих да втаса. През това време се заех с доматения сос.

На дупето на всеки домат направих малко кръстче и пуснах във вряла вода за много кратко. След това веднага шокирах в студена вода. Обелих доматите и ги нарязах на ситни кубчета. В малка тенджерка загрях зехтина. Запържих за кратко, много наситно нарязания лук и чесън. Добавих доматите и овкусих с подправките. Намалих котлона и оставих да покъкри за кратко, докато се получи сос и малко от водата на доматите изври. Не се получи толкова фино, както си го представях, но все пак - много вкусно.


 След като тестото втаса, го разточих на тънък блат, върху хартия за печене. Разнесох отгоре доматения сос. Имах различни продукти за топинг отгоре и дълго се чудих какво да сложа. В крайна сметка реших, че ще  направя едната половина с различни сирена, а другата с шунка.

Изпекох пицата в предварително загрята фурна за около 20 минути. Резултатът - невероятно вкусна домашна пица, а стресът - понижен, от приятното занимание.


Разбира се, че можете да си вземете готова пица от магазина и само да я опечете или да съкратите всяка стъпка по приготовлението, купувайки си нещо полуготово, било то блата или соса. Приготвянето на пицата от началото до края, обаче, е същото, когато искате да се приберете вкъщи, вървейки умишлено пеша, а не вземайки превозно средство, ей така, заради по-дългото време навън, за чистия въздух и за времето, в което можете да помислите.

събота, 22 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и втори

Днес отново посетих шведския фест в центъра на града. Беше много приятна разходка и отново вечерях сред тълпите от хора.
Този път доста се колебаех какво да си взема и в крайна сметка се спрях на запечена моцарела, в плосък хляб, с домати, рукола и оцет балсамико.


Нищо особено, но страшно вкусно. Другият вариант беше със запечено овче сирене. Мисля, че щеше да бъде по-вкусно, но понеже не си падам по овчето сирене, реших да заложа на сигурното.

Предлагам ви малко снимки от събитието, понеже последните ми постове са доста бедни, но скоро се завръщам с готвенето.

Random шведи на пост


 Хората, насядали пред кметството, пият бира и се радват...


 Ето и къде стават вкусните, сочни наденички - братвурси, ростбратвурси, шинкенвурси и всякакви други вкуснотии.


Иии Честита Нова година! Нее...Кулминацията от предната вечер - заря! Кой не обича фоерверките?! :-)


 Красивите вечерни гледки на Висмар.






петък, 21 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и първи

Днес ходих на Шведен фест-а в града,  който живея. Или иначе казано, винаги има празненства по това време от август. А защо е шведски, защото, градът е бил известно време под шведско управление. Разбрах, че е голямо събитие тук и реших да отида да видя.
Ходила съм и на други подобни такива и знам, че със сигурност ще има някаква вкусна храна, която се продава на улицата, затова и реших вечерята ми да е направо там.

Ростбратвурст


Обичам вкусните, печени вурстове в хлебче, с горчица! Класика.

За доброто настроение - Пиня Колада. Някак си, има нещо страшно приятно в това да вървиш, да гледаш какво се случва наоколо и да пийваш коктейл...


Кулминацията на вечерта беше зарята.
Утре ще допълня поста, а сега отивам да спя. :-)

четвъртък, 20 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсти


Предизвикателството върви вече 20 дни! Чудя се, дали съм изненадана от себе си, или просто тайничко знаех, че ще го изкарам докрая.
И все пак - рано е още да се каже.
Днешната вечеря - лека, изискана, не за всеки вкус, по-скоро вечеря за дамите.
Рецептата е от блога на Гери.

Печени круши със синьо сирене, ядки и мед.


Както често пиша - "отдавна се каних" ...да си приготвя тези чудни круши.
Сега е тъкмо подходящото време, когато готвя само за себе си и се съобразявам само с моя вкус.
А и рецептата е толкова проста и лесна, че идеално се вписва за някоя мързелива вечер, в която искаме  да хапнем нещо по-така.

Въпреки, че в оригиналната рецепта, крушите са представени като предястие, аз ги имах за основно, с малко добавка от грозде, синьо сирене и кашу. Винаги съм искала да си устроя такава вечеря. Сирена, грозде, ядки, вино... ех


Необходими продукти:
( по рецептата от Мус от краски и мечти...) с малко промени от мен

1 круша
около 20 г синьо сирене
1 с.л. нарязано кашу (понеже не разполагах с орехи)
2 к.л. мед
щипка риган

Да спомена, че аз използвах някакви дребни круши, собственоръчно набрани, но пак се получи вкусно и интересно.
Крушите се измиват, подсушават и изчистват от семките. Синьото сирене се смесва с нарязаните ядки и ригана и във всяка круша се поставя от сместа.
Върху лист хартия за печене, подреждаме крушите и поръсваме всяка круша с меда. Пекат се за около 20 мин на 180 градуса.


Изненадана съм от добрата комбинация! Както казва Гери - истинско пиршество за небцето.

сряда, 19 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден деветнайсти

Днешният почивен ден планирах да е мързелив и спокоен, да изпробвам рецепти и най-накрая да направя някакъв боровинков десерт.
В крайна сметка, спонтанно реших да отида до плажа, след като видях какъв хубав слънчев ден е.


Вечерята днес, беше леко с български нотки.
Кюфтенца по рецептата на майка ми, печени картофи и салата.
Кюфтенцата, точно така приготвени, са наша отличителна марка. Бях ги приготвяла за един интернационален ден в Германия и много ги харесаха. Питаха ме за рецептата. Ето сега дойде и времето да разбуля тайните :-)


 Необходими продукти:

300 г кайма
2 филии сух хляб (меката част)
1 яйце
1 глава сух лук
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
щипка лют пипер
чубрица на вкус
щипка захар

Лукът се нарязва на много ситно и се добавя към каймата. Добавят се и останалите подправки и каймата хубаво се омесва. Покрива се с фолио и се прибира в хладилника, да поеме от подправките. Можете да направите това и вечерта и на другия ден да е готова.
Хляба се накисва във вода и се отцежда хубаво. Яйцето се чуква при каймата и се добавя хляба. Отново се омесва много добре каймата.
В тиган се загрява 1 пръст олио. С мокри ръце, се оформят кюфтенцата и се пускат в загрятото олио. Обръщат се по време на пърженето внимателно, за да се изпържат хубаво от всички страни. Готовите кюфтенца, изваждаме върху кухненска хартия, за да се отцедят от мазнината.


вторник, 18 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден осемнайсти

Днес, пред почивен ден, имах големи планове за вечерята, дори и десерт измислих да правя.
В крайна сметка, се заприказвах първо със съквартирантката, после с майка ми и останах с една салата и малко сирене. А и днес ми е тоооолкова мързеливо...
От една страна е добре, човек да вечеря нещо съвсем малко и леко, от друга - скучно, но съвсем скоро ще разнообразя менюто отново. :-)


понеделник, 17 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден седемнайсти

Днес сутринта започна с гръмотевици и светкавици, и дъжд. Целият ден беше облачен и преваляваше, иначе пък не беше студено. И още от сутринта си мислих какво ще си правя за вечеря. Искаше ми се да е нещо топло, вкусно, сочно, месно, нещо от така наречените комфортни храни. Работният ден почти беше се стопил и все още не бях решила какво ще вечерям, а трябваше бързо да измисля, за да мина през магазина и да взема необходимите неща преди да се прибера.
Измислих го!
Овчарски пай. От много, много отдавна исках да го пробвам. Идеално съвпада с нуждите ми. :-)



Необходими продукти: 
3 средно големи картофа
60 г масло
1 яйце
сол

За плънката:
250 г кайма смес
2 моркова
1 глава лук
2 скилидки чесън
1/2 чушка/пипер
малко доматено пюре
200 мл бульон
сол, черен пипер
риган



Картофите се обелват, измиват и нарязват на кубчета и се сваряват в подсолена вода.
След като умекнат, се намачкват с вилица. Към тях се добавя маслото и яйцето и хубаво се разбърква.
В тиган се загрява малко мазнина и лукът се запържва. След кратко време, към него се добавя и каймата, морковите, пипера и чесъна. Овкусете със солта, черния пипер и ригана. След 2-3 минути, към тях се добавя доматеното пюре и бульонът. Оставя се да покъкри на слаб огън.


Каймата и зеленчуците се прехвърлят в малка правоъгълна тавичка. Върху тях се разстила картофеното пюре внимателно, за да покрие навсякъде. С вилицата направете връхчета, след като се изпекат, ще придобият вкусен златист цвят и хрупкавост.


Истинският овчарски пай се прави с агнешка кайма, затова е и името му овчарски. Версията със свинско или телешко се нарича Селски пай. Както и да го наречете, на мен малко ми напомни на нашата си мусака, във фин вариант. Получи се страшно вкусно. Загребвате с вилицата и получавате сочна месна плънка, с леко меко картофено пюре в средата, а най-отгоре е хрупкаво и маслото се усеща. Картофената покривка ми беше любимата част. :-)


Хрумна ми, че с малко заквасена сметана, ще се получи хубав контраст, а и изглежда добре с дивия лук, нали? :-)

неделя, 16 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден шестнайсти

За днешната вечеря мога да ви разкажа повече история, отколкото как се приготвя и каква е рецептата.
Обичам да си я приготвям, защото ми носи приятни спомени.

Не знам точно как се казва, но е някаква вариация на Рамен, чийто произход също не е много ясен. Но едно е ясно - типично азиатско ястие. Обикновено представлява нудълс, в зеленчуков, рибен или друг месен бульон, включва топинги като свинско месо, варени яйца, зелен лук, сушени водорасли, мисо.





Нека ви разкажа и историята зад това ястие и от къде го научих.

Знам го от една моя приятелка, която е от Тайван. С нея пътувахме миналата година, февруари месец, до Швеция и Дания. Беше страхотно пътешествие и един от хубавите спомени, които няма как да забравя.
Едната вечер, в уютния шведски хостел, решихме да си сготвим нещо. Нещо просто, не изискващо кой знае какво. Взехме от магазина печено пиле на грил, две пакетчета Рамен и 4 яйца. Аз си взех и любимия ми шведски сайдер, разбира се.
Всичко, което направихме беше да загреем в малка тенджерка вода, да сварим нудълсите и малко преди да са готови да им чукнем яйцата, за да се забулят вътре. Получава се много вкусно и топло ястие. Тъкмо като за студена февруарска вечер в Швеция, приготвено от тайванка и българка. Заедно с печеното пиле и сайдера.... Не мога да ви опиша какво пиршество беше и колко вкусно и лакомо ядохме. Дали е било от въздуха, от студа, от умората от пътя, не знам, но винаги ще помня тази вечер. И този Рамен. :-)



събота, 15 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден петнайсти

Днешната вечеря малко не стана по план. И не е много фотогенична.
Бях планувала да правя рулца от тиквички със сирене и заквасена сметана с подправки по рецептата на Светлана. В крайна сметка се получи наистина много вкусно, но препоръчвам ви да изпечете тиквичките на грил или скара.
Няма да давам мое описание на приготвянето. Най-добре посетете блога на Светлето. (клик)


петък, 14 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден четиринайсти

Ех, че той половината август минал вече!

Бързо лети времето... особено лятото.




Днешната вечеря беше ... много вкусна! Реално погледнато, изключително проста за приготвяне, но много оригинална в същото време.
Печени зеленчуци по Джейми Оливър и наденички с бекон.


Обичам зеленчуци! Всякакви, под всякаква форма - печени на фурна, задушени, варени, печени на скара. Наденичките с бекон са ми любимият немски деликатес през лятото. Обикновено ги пускат само за грил-сезона. Представляват наденица, подобна на кренвирш, но много по-вкусна, обвита в тънки ленти бекон. Когато се изпече на скара или изпържи в тиган, бекона става хрупкав и придава сочност на наденицата.

*Това, което се намира в долния десен ъгъл е остатъкът от масленото тесто, което ми беше останало от киша предната вечер. Сложих вътре парче шунка и малко гауда и го изпекох със зеленчуците. Също много вкусно!


Необходими продукти:

3 моркова
2 малки картофа
1 глава лук
2 скилидки чесън
2 кренвирша
3-4 ленти бекон
1-2 домата
зехтин
сол
риган, босилек

Морковите се почистват и разрязват на две по дължина. Картофите се обелват и се разрязват на четвъртини. Картофите и морковите се варят до омекване във вряща, подсолена вода.
Лукът се нарязва на едри полумесеци, чесънът на две, доматите също.
Фурната се загрява. Върху лист хартия за печене се подреждат всички зеленчуци. Овкусяват се с подправките и зехтина. Хубаво се овалват в подправките. Пекат се за около 30-35 мин до придобиване на златиста коричка.
Малко преди да са готови зеленчуците, се приготвят кренвиршите. Увивате лентите бекон около кренвиршите, хубаво и стегнато. В тиган се загрява малко мазнина и се запичат от всички страни. Сервира се заедно със запечените зеленчуци.


Впечатляващо вкусно и толкова просто!

четвъртък, 13 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден тринайсти

Мда, днешната вечеря е следплажна. Което означава и че е отново мързелива, поднесена върху, станалата ми любима напоследък, дървена, кръгла дъска.




Всичко, което включва вечерята ми е остатъци от сирена + пъпеш. Не звучи особено вкусно, нали?
Но всъщност беше вкусно и леко, и достатъчно.




сряда, 12 август 2015 г.

Предизвикателство през август - ден дванайсти


Вечерята за днес беше планирана от преди няколко дни. Чери доматчетата, които винаги си взимам, ме вдъхновиха да потърся някаква рецепта за киш, тарт или галет с тях. Нещо печено н фурна, с маслено тесто, подправки, сирене и домати.
Имах идеята долу горе в главата си, но и рецептата от тук ми помогна да доизясня какво искам да направя.
Особено ми хареса идеята от  Cooks and Bakes  за масленото тесто с босилек вътре.
Много обичам да меся маслено тесто, а  и толкова отдавна не бях месила. Имайки предвид, че през изминалата почти година, месих доста често. Крайно време беше да помеся малко.


 Необходими продукти:

300 г брашно
125 г студено масло
1 яйце
сол
сух босилек
3 с.л. студена вода

2 яйца
250 г заквасена сметана
4-5 чери доматчета
2 скилидки чесън
100 г сирене
моцарела
сол, черен пипер
сух босилек и риган

Пресяваме брашното в купа и към него добавяме нарязаното на кубчета масло и подправките и претриваме, докато се получат хубави едри трохи. След това добавяме яйцето и водата и месим до смесването на всички съставки и получаването им на топка тесто. Завиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за 30-40 мин.


След като тестото се е охладило достатъчно, изваждаме го и го разточваме върху фолио, най-добре. С фолиото се пренася по-лесно в тавата. Намазняваме тавичката и прехвърляме тестото и хубаво го притискаме. Излишното тесто по ръбовете се изрязва.


Разбиваме яйцата и ги смесваме със заквасената сметана. Овкусяваме ги с малко сол, чер пипер и босилек. Изливаме сместа в тавата. Отгоре подреждаме разполовените чери доматчета.
Сиренето нарязаваме на кубчета и слагаме тук-там между доматите. Чесънът се нарязва на филийки и разпределя отгоре. Овкусяваме доматите с малко сол, риган и босилек и печем на 200 г за около 35-45 мин. Зависи от тавата и формата. Когато печем с керамични тави, винаги ги поставяме в студена фурна. Отнема малко повече време, но пък става и вкусно.

Десетина минути преди да извадите киша, добавяте и моцарелата да се запече.



Обичам немското масло - евтино и истинско. Още докато месих тестото, се усещаше аромата на маслото. Добавките от риган и босилек допълнително усилваха вкуса и аромата. Още от замесването си личеше, че ще се получи нещо много вкусно.
Аз използвах Кварк всъщност- нещо средно между крема сирене и заквасена сметана. Много е типично за немската кухня. Ако искате можете да смесите заквасената сметана с крема сирене и да получите подобен ефект, но и само със заквасена сметана, ще се получи.


 Идеята да се поставят филийки чесън отгоре, беше страхотна. Не можете да си представите какъв аромат се разнася от фурната.
Но пък представете си само - доматите внасят сочност, коричката от ароматното тесто е толкова крехка и маслото се усеща, кремообразната консистенция от яйцата и сметаната, плюс запечената моцарела и сирене... има ли нужда да продължавам?



Доволна съм от резултата. Имах нужда да сготвя нещо истинско, нещо вкусно, нещо над което да се постарая.
Кулинарната терапия отново си свърши работата.