Търсене в този блог

петък, 27 декември 2013 г.

Празнуване по немски ... и по студентски




Честита Коледа и Щастлива Нова година пожелавам на всички! Весели празници и колкото и банално да звучи, ви пожелавам здраве и късмет през новата година, както и доброто настроение дълго време да не ви напуска! Защото знам, че баналните неща са най-истинските и понякога най-важните. :)
Все се канех да напиша тази публикация и все излизаше нещо по-важно, по-интересно или по-належащо... Иде реч за кулинарните ми срещи по различни поводи тук.



 На първо място, понеже е от най-скоро, ще ви разкажа за това как посрещнах Коледа с унгарец, словак, тайванка, тунизийка, китаец и украинка. Да, съвсем далеч от традиционната Бъдни вечер беше, но все пак си остава ценен спомен за мен. Решихме да си направим "немска Бъдни вечер", и в менюто ни да присъстват традиционните вурстчета и картофена салата. Дали немците посрещат така Бъдни вечер, един господ знае, но речено - сторено. Взехме и Щолен, разбира се, за къде сме без него. Всеки се включи в приготовлението на трапезата. Момчето от Словакия приготви плодово-винен пунш, китаецът сготви пиле по китайски (че как иначе :D), аз бях приготвила нещо традиционно от българската трапеза за Бъдни вечер - постна бобена салата. 


Всички нямахме търпение да седнем на масата! Слушахме коледни песни, аз им разказвах за нашата пита с паричка вътре и как за нова година правим баница с късмети. След това изиграхме няколко игри, подходящи за маса. :-). Получи се интересна и весела вечер, типично за Коледа, всички бяхме преяли и все още имаше много храна... :D


 ***

 Следващото, за което ще ви разкажа е как отбелязахме Никулден. Тук вече си бяхме българска компания, преди да заминат всички за България. Това беше и последната вечеря,на която бяхме всички българки заедно за тази година, тъй като на следващия ден едното момиче отпътува за България. 




 Все се канехме да си вземем от пушената риба, която продаваха на пристанището. Изглеждаше толкова изкушаващо всеки път, когато минавахме покрай малките корабчета на път за гарата. Най-накрая дойде Никулден и вече нямаше как - риба трябваше да се вземе. Тогава пък се случи някаква буря и времето беше много студено. Затвориха университета, разпуснаха учениците и съответно затвориха корабчетата, които продаваха риба. За щастие, като морски град, тук на доста места се продава риба. Та в един ресторант, близо до пристанището, имаше разнообразие от пушена и прясна риба. Тъй като не знаехме наименованията на рибите на немски, всеки си хареса някаква риба на външен вид. А после търсихме в гугъл какво сме яли :D. Оказа се, че аз съм си взела пушена сьомга. Едното момиче искаше много да опита змиорка. Попълнихме менюто и с по един шиш с пушени скариди. Сгряхме си от традиционното немско греяно вино. И ето така имахме нашия си екзотичен Никулден без шаран. :-)



Сьомгата ми хареса, определено ми стана любима риба, но аз бях впечатлена от змиорката, макар че не намерих други поддръжници. :) Комбинирахме с варени картофи и сос от заквасена сметана с лимонов сок, копър и черен пипер. 

***

Следва да ви споделя и как мина последния ни 8-ми декември. Зашеметяващо! 



Първото българско голямо парти! Да, ние го направихме, разбира се. :-) Поканихме всички, които познавахме и смея да кажа, че както беше тръгнала тенденцията да не вървят много партитата или да не идват много хора на тях, на нашето дойдоха всички, всички стаи бяха пълни с хора! Запознахме ги с българската музика (а.к.а. чалга), макар че някои от германците вече доста добре се бяха запознали с нея, толкова добре, че да си поискат конкретна песен! На франсетата също много им допадна :-) Играхме право хоро в коридора на общежитието с мексиканци, испанци, германци, китайци, тайванци, малайзийки, словаци... и беше невероятно.
Гостихме ги със суши. Даа, партито трябваше да е лъскаво, весело, с храна и танци, както си му е редът. Напълно подобаващо! Като за последно!


 Всеки получи по шот желирани мечета... с водка.

***

 И като за финал - Денят на благодарността!



От студентския съвет бяха решили да организират за интернационалните студенти традиционна вечеря за деня на благодарността с пълнена пуйка!



Всеки донесе нещо от неговата национална кухня. Така опитахме кус кус от Турция, млечен десерт от Китай, маршмелоу бисквитки, приготвени от германка, живяла в Америка, немски варени картофи :D, а ние им занесохме кюфтенца, ориз със зеленчуци и кавърма. Впечатлена бях от греяното бяло вино с вкус на портокал, което страшно те отпуска и ти действа празнично :D Както и от печените кестени, и от лешникотрошачката в купата с ядки, за която няколко души казаха, че действала успокояващо. Когато трошиш ядките с нея, сваляла стреса, това беше заключението на един индиец,  с който много съм съгласна.
 Беше наистина уютна и приятна вечеря, дори мога да кажа, че почувствах топлината на празника и цялата тази добронамерена обстановка ти действа успокояващо и те зарежда с положителна енергия. :)



П.С. Ако посрещнем весело и Новата година, ще редактирам поста, добавяйки и разказ от празничната вечер. :D

***
Както и бях ви споменала, ще обновя поста с няколко снимки от Нова година. 


Нейно величество - Новогодишната баница с късмети! Най-накрая! Най-накрая да направя заветната баница тук! Благодарение на един турчин, който ме снабди с кори за баница и унгарците, които ми услужиха с фурна! Че за къде сме на Нова година без баница с късмети?! :-)


Както може би се досещате за Нова година менюто ни също беше интернационално, даже повече от всеки друг път. Салата Мимоза и пилешки копанчета в меден сос от Украйна, хапки с червен хайвер от Казахстан, Рьощи от Словакия, усмивки и различни мезета от Унгария, украинско шампанско, донесено от тунизийка и украинска водка, донесена от германец, дъвки от Румъния, баницата с късметите от България, ех...



Поздравихме се с Новата 2014-та година навън, с шампанско, палейки фойерверки, пиратки и бенгалски огън. Струваше си да се преживее :-)



събота, 21 декември 2013 г.

Чили кон карне


Съвсем не традиционно българско ястие ви предлагам точно преди Коледа, но пък защо не? Нов и екзотичен вкус, кой би отказал да пробва нещо ново? Е, има и строги традиционалисти, но сега няма да говорим за тях. Мисля, че е перфектно за студените зимни вечери. Да, абсолютно контрастно на топлото Мексико, при нас би паснало зимата. Сервираш го топло с много люти сухи чушки и след това потушаваш пожара в устата си със студено червено вино... Ех, това са моите представи, разбира се...



Как ми дойде като идея ли? Бяхме излязли на ирландски пъб тук и двама от германците си поръчаха тази супа. (?) В първия момент наистина помислих, че е някаква супа. Поднесоха им го със сос Табаско и стрити люти чушки. Много ме впечатли как изглежда на външен вид, но все още не знаех какво е. Оказа се, че е Чили кон карне. И днес, след като пазарувах някои неща в магазина, видях как някакви хора бяха взели няколко кутии с кайма, консерви боб и фикс за Чили кон карне. Припомниха ми желанието да опитам това апетитно мексиканско ястие. Всичко, което ми трябваше беше:


За 2 порции:

200 г кайма
1 консерва червен боб
1 фикс за Чили кон карне/домати
300 мл студена вода
стрити сухи люти чушки
щипка сол
черен пипер
риган

Аз не съм привърженик на фиксовете, даже съм им противник, но тъй като не знаех какъв вкус да очаквам, реших за първи път да опитам с фикс, а след това да го приготвям "по-натурално".
Приготвя се толкова лесно и бързо, че и най-мързеливият готвач ще се справи. Та, как го направих аз. Прочетох упътванията и всичко, което трябваше да направя беше да смеся всички съставки. Но, започнах със запържване на една глава лук, въпреки че не беше споменато. Не можех да си представя да готвя някаква манджа и да не запържа лук. Би било много безвкусно.
След това запържих каймата. Прибавя се 300 мл студена вода и се изсипва фикса.



Разбърква се добре и след 1-2 минути къкрене на котлона, се добавя и боба от консерва. Покрива се с капак и се оставя да се готви около 5 минути.Накрая, когато беше почти готово, счуках една скилидка чесън и я добавих вътре.



Това е вариантът с фикс. Но тъй като се съмнявам в България да предлагат този фикс, а може би и да го предлагат. Можете просто да накълцате домати или зимния вариант - да използвате доматен сок или пюре. Да ги добавите, след като каймата се е запържила и след това боба. Полюбопитствах за оригиналната рецепта. И се оказа, че накрая се добавяло и малко захар, или шоколад, или мед, според Укипедия, но аз пропуснах тази тънкост. Сервира се топло, с резен хляб, тортиля, бял ориз или както ви е по вкуса. Аз потуших положението с тъмна бира и беше добра комбинация, но както споменах и червеното вино не е лош избор. А самото Чили кон карне се нарежда несъмнено към храните, които спасяват положението в критични гладни ситуации. :-)

понеделник, 2 декември 2013 г.

Шоколадов чийзкейк


Да, определено не съм писала отдавна. Излишно е да обяснявам, че динамиката в малкия немски град тотално ме е погълнала. Но все пак не съм забравила доброто старо занятие :). Споделям ви не толкова как се прави чийзкейк, защото вероятно всеки от вас вече знае, но по-важното е с кого го правих. Сприятелихме се с едно момиче от Тайван и аз веднъж и бях казала, че съм правила торта вкъщи и тя поиска да направим някой път заедно. Пробвахме чийзкейк, защото обстоятелствата толкова позволиха, но следващия път, може би за празниците ще е добра идея, ще запретнем ръкави и ще направим най-вкусната торта досега! Оставям снимките да ви разкажат как се получи :)


1. Поради липса на блендер или чукче за трошене на бисквитите, бяхме креативни и измислихме все пак начин. :)



2. Както добре ви е познато, разтопихме маслото и го смесихме добре с бисквитите.


3. Притиснахме бисквитените трохи плътно към дъното на тавичката (не използвайте тези станиолови, много са неудобни)


4. Смесихме пухкавото крема сирене с една малка кофичка заквасена сметана или както пишеше на опаковката (Crème fraîche ). Сякаш беше малко по-кисела от нашата.




5. Разпределихме сместа равномерно върху бисквитения блат.

6. Искахме шоколадов вкус, затова и използвахме нещо като шоколадов крем (?)









Получи се интересен на вкус чийзкейк, който успешно комбинирахме с чаша черен чай от Тайван! :)
Благодаря на Anca Lee за снимките и за помощта при приготвянето, обещавам да направим и торта и да споделя какво се е получило. :)