Не беше учудващо за мен, че навсякъде се предлагат сандвичи с риба, по-учудващото беше, когато сутринта, минавайки през двора на университета, видях малък фургон, където продават наливна бира. Да! В университета, рано сутрин, целия ден, цялата първа учебна седмица. Добре, може би е малко наивна моята изненада, все пак това е страната, където се консумира и произвежда много бира. Ако обичаш бира, това не е никакъв проблем, даже напротив - навсякъде ти предлагат, дори и безплатно. Е, ако това не е раят за бирените фенове, то не знам къде е.
В това малко корабче и в още няколко други, на "туристическото пристанище", продават много видове свежа пушена риба, която е наистина много вкусна. Имената им са ми малко трудни за произнасяне, но съм сигурна, че от любопитството ми към новите вкусове, ще ги науча бързо.
Понякога оставам малко в недоумение относно немските традиции, но не можеш да си в крак с всичко. Така например, седейки с компания немци в едно кафене до пристанището, се появиха някакви хора, които празнуваха, че приятелят им се е оженил. Младоженецът разнасяше табла с лакомства, малки бутилчици с ликьор и друг алкохол. Обясниха ми, че това било традицията, когато някой се ожени, трябва да ги разнася и да ги продава на символични цени. А друга интересна традиция за ергените е, че ги карат да застават на Марктплац-а (нещо като нашия център на града) изсипват им купчина талаш, в който има дребни неща, като бижута или нещо подобно, и те трябва да ги намерят. Звучи ми като да намериш игла в купа сено. Но, така е, трябва да ги накарат да се засрамят, че не са се оженили навреме. Немска му работа.
Като споменах Марктплац, градчето е известно най-вече с това, че е член на така наречената Hanseatic League. Навремето е играло важна роля в търговията между Германия и Северните страни. Градът е защитен от ЮНЕСКО, заради типичната архитектура на къщите и готическите църкви.Казват, че сърцето на града е така нареченият пазар (Marktplatz), a душата му са трите големи църкви.
