Търсене в този блог

петък, 27 декември 2013 г.

Празнуване по немски ... и по студентски




Честита Коледа и Щастлива Нова година пожелавам на всички! Весели празници и колкото и банално да звучи, ви пожелавам здраве и късмет през новата година, както и доброто настроение дълго време да не ви напуска! Защото знам, че баналните неща са най-истинските и понякога най-важните. :)
Все се канех да напиша тази публикация и все излизаше нещо по-важно, по-интересно или по-належащо... Иде реч за кулинарните ми срещи по различни поводи тук.



 На първо място, понеже е от най-скоро, ще ви разкажа за това как посрещнах Коледа с унгарец, словак, тайванка, тунизийка, китаец и украинка. Да, съвсем далеч от традиционната Бъдни вечер беше, но все пак си остава ценен спомен за мен. Решихме да си направим "немска Бъдни вечер", и в менюто ни да присъстват традиционните вурстчета и картофена салата. Дали немците посрещат така Бъдни вечер, един господ знае, но речено - сторено. Взехме и Щолен, разбира се, за къде сме без него. Всеки се включи в приготовлението на трапезата. Момчето от Словакия приготви плодово-винен пунш, китаецът сготви пиле по китайски (че как иначе :D), аз бях приготвила нещо традиционно от българската трапеза за Бъдни вечер - постна бобена салата. 


Всички нямахме търпение да седнем на масата! Слушахме коледни песни, аз им разказвах за нашата пита с паричка вътре и как за нова година правим баница с късмети. След това изиграхме няколко игри, подходящи за маса. :-). Получи се интересна и весела вечер, типично за Коледа, всички бяхме преяли и все още имаше много храна... :D


 ***

 Следващото, за което ще ви разкажа е как отбелязахме Никулден. Тук вече си бяхме българска компания, преди да заминат всички за България. Това беше и последната вечеря,на която бяхме всички българки заедно за тази година, тъй като на следващия ден едното момиче отпътува за България. 




 Все се канехме да си вземем от пушената риба, която продаваха на пристанището. Изглеждаше толкова изкушаващо всеки път, когато минавахме покрай малките корабчета на път за гарата. Най-накрая дойде Никулден и вече нямаше как - риба трябваше да се вземе. Тогава пък се случи някаква буря и времето беше много студено. Затвориха университета, разпуснаха учениците и съответно затвориха корабчетата, които продаваха риба. За щастие, като морски град, тук на доста места се продава риба. Та в един ресторант, близо до пристанището, имаше разнообразие от пушена и прясна риба. Тъй като не знаехме наименованията на рибите на немски, всеки си хареса някаква риба на външен вид. А после търсихме в гугъл какво сме яли :D. Оказа се, че аз съм си взела пушена сьомга. Едното момиче искаше много да опита змиорка. Попълнихме менюто и с по един шиш с пушени скариди. Сгряхме си от традиционното немско греяно вино. И ето така имахме нашия си екзотичен Никулден без шаран. :-)



Сьомгата ми хареса, определено ми стана любима риба, но аз бях впечатлена от змиорката, макар че не намерих други поддръжници. :) Комбинирахме с варени картофи и сос от заквасена сметана с лимонов сок, копър и черен пипер. 

***

Следва да ви споделя и как мина последния ни 8-ми декември. Зашеметяващо! 



Първото българско голямо парти! Да, ние го направихме, разбира се. :-) Поканихме всички, които познавахме и смея да кажа, че както беше тръгнала тенденцията да не вървят много партитата или да не идват много хора на тях, на нашето дойдоха всички, всички стаи бяха пълни с хора! Запознахме ги с българската музика (а.к.а. чалга), макар че някои от германците вече доста добре се бяха запознали с нея, толкова добре, че да си поискат конкретна песен! На франсетата също много им допадна :-) Играхме право хоро в коридора на общежитието с мексиканци, испанци, германци, китайци, тайванци, малайзийки, словаци... и беше невероятно.
Гостихме ги със суши. Даа, партито трябваше да е лъскаво, весело, с храна и танци, както си му е редът. Напълно подобаващо! Като за последно!


 Всеки получи по шот желирани мечета... с водка.

***

 И като за финал - Денят на благодарността!



От студентския съвет бяха решили да организират за интернационалните студенти традиционна вечеря за деня на благодарността с пълнена пуйка!



Всеки донесе нещо от неговата национална кухня. Така опитахме кус кус от Турция, млечен десерт от Китай, маршмелоу бисквитки, приготвени от германка, живяла в Америка, немски варени картофи :D, а ние им занесохме кюфтенца, ориз със зеленчуци и кавърма. Впечатлена бях от греяното бяло вино с вкус на портокал, което страшно те отпуска и ти действа празнично :D Както и от печените кестени, и от лешникотрошачката в купата с ядки, за която няколко души казаха, че действала успокояващо. Когато трошиш ядките с нея, сваляла стреса, това беше заключението на един индиец,  с който много съм съгласна.
 Беше наистина уютна и приятна вечеря, дори мога да кажа, че почувствах топлината на празника и цялата тази добронамерена обстановка ти действа успокояващо и те зарежда с положителна енергия. :)



П.С. Ако посрещнем весело и Новата година, ще редактирам поста, добавяйки и разказ от празничната вечер. :D

***
Както и бях ви споменала, ще обновя поста с няколко снимки от Нова година. 


Нейно величество - Новогодишната баница с късмети! Най-накрая! Най-накрая да направя заветната баница тук! Благодарение на един турчин, който ме снабди с кори за баница и унгарците, които ми услужиха с фурна! Че за къде сме на Нова година без баница с късмети?! :-)


Както може би се досещате за Нова година менюто ни също беше интернационално, даже повече от всеки друг път. Салата Мимоза и пилешки копанчета в меден сос от Украйна, хапки с червен хайвер от Казахстан, Рьощи от Словакия, усмивки и различни мезета от Унгария, украинско шампанско, донесено от тунизийка и украинска водка, донесена от германец, дъвки от Румъния, баницата с късметите от България, ех...



Поздравихме се с Новата 2014-та година навън, с шампанско, палейки фойерверки, пиратки и бенгалски огън. Струваше си да се преживее :-)



събота, 21 декември 2013 г.

Чили кон карне


Съвсем не традиционно българско ястие ви предлагам точно преди Коледа, но пък защо не? Нов и екзотичен вкус, кой би отказал да пробва нещо ново? Е, има и строги традиционалисти, но сега няма да говорим за тях. Мисля, че е перфектно за студените зимни вечери. Да, абсолютно контрастно на топлото Мексико, при нас би паснало зимата. Сервираш го топло с много люти сухи чушки и след това потушаваш пожара в устата си със студено червено вино... Ех, това са моите представи, разбира се...



Как ми дойде като идея ли? Бяхме излязли на ирландски пъб тук и двама от германците си поръчаха тази супа. (?) В първия момент наистина помислих, че е някаква супа. Поднесоха им го със сос Табаско и стрити люти чушки. Много ме впечатли как изглежда на външен вид, но все още не знаех какво е. Оказа се, че е Чили кон карне. И днес, след като пазарувах някои неща в магазина, видях как някакви хора бяха взели няколко кутии с кайма, консерви боб и фикс за Чили кон карне. Припомниха ми желанието да опитам това апетитно мексиканско ястие. Всичко, което ми трябваше беше:


За 2 порции:

200 г кайма
1 консерва червен боб
1 фикс за Чили кон карне/домати
300 мл студена вода
стрити сухи люти чушки
щипка сол
черен пипер
риган

Аз не съм привърженик на фиксовете, даже съм им противник, но тъй като не знаех какъв вкус да очаквам, реших за първи път да опитам с фикс, а след това да го приготвям "по-натурално".
Приготвя се толкова лесно и бързо, че и най-мързеливият готвач ще се справи. Та, как го направих аз. Прочетох упътванията и всичко, което трябваше да направя беше да смеся всички съставки. Но, започнах със запържване на една глава лук, въпреки че не беше споменато. Не можех да си представя да готвя някаква манджа и да не запържа лук. Би било много безвкусно.
След това запържих каймата. Прибавя се 300 мл студена вода и се изсипва фикса.



Разбърква се добре и след 1-2 минути къкрене на котлона, се добавя и боба от консерва. Покрива се с капак и се оставя да се готви около 5 минути.Накрая, когато беше почти готово, счуках една скилидка чесън и я добавих вътре.



Това е вариантът с фикс. Но тъй като се съмнявам в България да предлагат този фикс, а може би и да го предлагат. Можете просто да накълцате домати или зимния вариант - да използвате доматен сок или пюре. Да ги добавите, след като каймата се е запържила и след това боба. Полюбопитствах за оригиналната рецепта. И се оказа, че накрая се добавяло и малко захар, или шоколад, или мед, според Укипедия, но аз пропуснах тази тънкост. Сервира се топло, с резен хляб, тортиля, бял ориз или както ви е по вкуса. Аз потуших положението с тъмна бира и беше добра комбинация, но както споменах и червеното вино не е лош избор. А самото Чили кон карне се нарежда несъмнено към храните, които спасяват положението в критични гладни ситуации. :-)

понеделник, 2 декември 2013 г.

Шоколадов чийзкейк


Да, определено не съм писала отдавна. Излишно е да обяснявам, че динамиката в малкия немски град тотално ме е погълнала. Но все пак не съм забравила доброто старо занятие :). Споделям ви не толкова как се прави чийзкейк, защото вероятно всеки от вас вече знае, но по-важното е с кого го правих. Сприятелихме се с едно момиче от Тайван и аз веднъж и бях казала, че съм правила торта вкъщи и тя поиска да направим някой път заедно. Пробвахме чийзкейк, защото обстоятелствата толкова позволиха, но следващия път, може би за празниците ще е добра идея, ще запретнем ръкави и ще направим най-вкусната торта досега! Оставям снимките да ви разкажат как се получи :)


1. Поради липса на блендер или чукче за трошене на бисквитите, бяхме креативни и измислихме все пак начин. :)



2. Както добре ви е познато, разтопихме маслото и го смесихме добре с бисквитите.


3. Притиснахме бисквитените трохи плътно към дъното на тавичката (не използвайте тези станиолови, много са неудобни)


4. Смесихме пухкавото крема сирене с една малка кофичка заквасена сметана или както пишеше на опаковката (Crème fraîche ). Сякаш беше малко по-кисела от нашата.




5. Разпределихме сместа равномерно върху бисквитения блат.

6. Искахме шоколадов вкус, затова и използвахме нещо като шоколадов крем (?)









Получи се интересен на вкус чийзкейк, който успешно комбинирахме с чаша черен чай от Тайван! :)
Благодаря на Anca Lee за снимките и за помощта при приготвянето, обещавам да направим и торта и да споделя какво се е получило. :)

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Рибата и бирата са задължителни!


Това очарователно градче се слави с вкусната прясна риба и горчива бира. Какво му трябва повече на човек - мирис на море, звука на гларусите, риба, бира и някой местен...
Не беше учудващо за мен, че навсякъде се предлагат сандвичи с риба, по-учудващото беше, когато сутринта, минавайки през двора на университета, видях малък фургон, където продават наливна бира. Да! В университета, рано сутрин, целия ден, цялата първа учебна седмица. Добре, може би е малко наивна моята изненада, все пак това е страната, където се консумира и произвежда много бира. Ако обичаш бира, това не е никакъв проблем, даже напротив - навсякъде ти предлагат, дори и безплатно. Е, ако това не е раят за бирените фенове, то не знам къде е.



В това малко корабче и в още няколко други, на "туристическото пристанище", продават много видове свежа пушена риба, която е наистина много вкусна. Имената им са ми малко трудни за произнасяне, но съм сигурна, че от любопитството ми към новите вкусове, ще ги науча бързо.
Понякога оставам малко в недоумение относно немските традиции, но не можеш да си в крак с всичко. Така например, седейки с компания немци в едно кафене до пристанището,  се появиха някакви хора, които празнуваха, че приятелят им се е оженил. Младоженецът разнасяше табла с лакомства, малки бутилчици с ликьор и друг алкохол. Обясниха ми, че това било традицията, когато някой се ожени, трябва да ги разнася и да ги продава на символични цени. А друга интересна традиция за ергените е, че ги карат да застават на Марктплац-а (нещо като нашия център на града) изсипват им купчина талаш, в който има дребни неща, като бижута или нещо подобно, и те трябва да ги намерят. Звучи ми като да намериш игла в купа сено. Но, така е, трябва да ги накарат да се засрамят, че не са се оженили навреме. Немска му работа.
Като споменах Марктплац, градчето е известно най-вече с това, че е член на така наречената Hanseatic League. Навремето е играло важна роля в търговията между Германия и Северните страни. Градът е защитен от ЮНЕСКО, заради типичната архитектура на къщите и готическите църкви.Казват, че сърцето на града е така нареченият пазар (Marktplatz), a душата му са трите големи църкви.



петък, 20 септември 2013 г.

Стъпка напред



След натовареното лято е ред съвестно да се завърна към моята страничка. Макар и да не мога да споделям рецепти, обещавам, че ще присъствам все с някакви материали. Имах големи кулинарни планове за лятото, но в крайна сметка единственото, в което се състоеше моето лято, беше работа, работа, работа, сън, работа, работа, плаж, работа, работа и пак работа. Даа, не беше едно от най-леките лета, но не мога да отрека, че имаше и хубави моменти. За сметка на това, очаквам есента да бъде зашеметяваща. И спокойно мога да кажа, че за отсъствието ми тук, има доста важна и приятна причина. Това е моето приключение до Германия и обратно. Надявам се да не са само празни обещания, но когато мога ще споделям впечатления за страната, кухнята им разбира се, хората и всичко, което ми прави впечатление. Затова няма да изоставям блога, ще гледам да го поддържам жив.
Впечатленията ми за сега са добри. Намирам се в едно спокойно и красиво градче в Северозападна Германия. Хората са мили и внимателни и тепърва ми предстои сблъсъка с другата култура, с техните обичаи и традиции, с техните нрави и така нататък. За няколкото дни престой не съм се разхождала кой знае колко много. Ходих два пъти до центъра им и обикалях близките улички. Не съм изпробвала все още кухнята им, но мисля скоро да го направя. Първото нещо, което пробвах беше сладолед или по-скоро замразен йогурт от една италианска сладкарничка, а после и  от едно магазинче специално за замразен йогурт или fro jo, както му викат на запад. :)
Трябва да ви кажа, че сега, в началото, когато кухнята, където живея, е доста оскъдно оборудвана, си е цяло изобретателство да се храниш нормално, а за готвене и дума да не става. :D Едва пристигнала, веднага започна да ми липсва българската храна и едно от първите неща, които си взех беше немско кисело мляко! 
Приключенията и изненадите следват една след друга и нямам търпение да се потапям все повече и повече в атмосферата на немското градче.
С това приключвам първия си пост от немска земя. :)

неделя, 30 юни 2013 г.

Паста с песто


Лятото ускори и  вече настъпва с пълна сила. Къде имаш време да сготвиш, къде - не, все пак трябва да се хапва. А какво по-хубаво от лесните рецепти, със свеж вкус. Домашното магданозено песто е точно такова. Благодарности на  Супичка за добрата рецепта. При всички случаи е много по-доброто решение от това да си купиш готово. Приготвя се изключително лесно, а е страшно универсално. Сещам се за поне няколко възможности да си хапнеш от ароматното песто - с паста, или на филийка, като добавка към сандвич, или салата, или където и да е да решите да го сложите. Вариациите са  много и все различни, а най-хубавото е, че са свежи и вкусни. :)
Ето и как да си го приготвите :

3 връзки магданоз
1 кафена чаша орехи
100 мл зехтин
4 скилидки чесън
1 равна чаена лъжица сол

Всичко се смила в блендера и се поднася към прясно сварената паста. Аз само като видях, че вкъщи са взели точно този вид паста - тип черупки или шелс, и веднага ми дойде вдъхновението да направя свежо песто.


Ако не ви се прекарва много време в кухнята, но в същото време ви се хапва нещо вкусно и домашно приготвено, пробвайте пастата с магданозено песто. Получава се много ароматна и апетитна смес от вкусове, която идеално допълва пастата. :)

вторник, 25 юни 2013 г.

TAG: The Liebster Blog Award

Такаа, започвам с блога на едно страхотно момиче, с което запознанството е от онези интересни запознанства, които започват нормално, а завършват с приятелство. :) Има прекрасен блог за козметика, пък и не само. Благодарение на нея преоткрих блогър и започнах да пробвам различни нови неща :).
Успокояващо е да попадаш на различни, интересни блогове, които се поддържат старателно от хора с интереси и познания в това, за което пишат и най-вече, че цялата тази информация се предоставя грамотно и добре подредено. Не знаете какво облекчение е да четеш нормално и правилно написан текст, сред цялата тази неграмотност, която ни залива отвсякъде. Таа, отклоних се малко, но исках да споделя тези свои мисли.


Посочвам и аз правилата и започвам да ги следвам стриктно :D

Трябва да оставите линк към човека, който ви е номинирал.  
Трябва да отговорите на 10-те Liebster въпроса, които ви е задал номиниралия ви.
Трябва да номинирате 10 блогъри с по-малко от 200 последователи.
Трябва да измислите 10 въпроса за блогърите, които номинирате.
Трябва да уведомите тези, които номинирате в блога им. 



Първият таг е от невероятната Жестислава и Козметичната кутия

1. Ако имате неограничен бюджет за един козметичен продукт какъв би бил той?
Хмм, може би парфюм, с уникален аромат или лосион за тяло с уникален аромат, много важен е  ароматът :)

2. Колко време ви отнема сутрин да се приготвите за деня?
Да речем, че 30 минути са ми достатъчни :)

3. С коя известна личност бихте прекарали един ден?
Труден въпрос :D Бих заложила на старата ми мечта - Руши Видинлиев, но всъщност ще посоча няколко. Искам да прекарам един ден с актьорите от "По средата" - този страшно смешен и реален сериал. Майката, която трябва да върши всичко и да оправя проблемите на всички, бащата, който е загрижен и твърд в същото време, дъщерята, която във всичко се проваля, но е безкраен оптимист, големият им син, който е футболната звезда, страшен непукист и на моменти доста груб и малкия им син, който обожава да чете и всичко останало е незначително за него. :)

4. Коя песен ви описва най-добре в момента?
Dim4ou and F.O. feat. Maria Mioko - Time Dealers

5. Ако бяхте сезон щяхте да сте?
 Пролет, със сигурност :)
6. Според вас една жена не трябва да излиза от вкъщи без? 
Огледалце :)  
7. Кое ви подтикна да започнете свой блог?

Любовта към готвенето, снимането и писането :)

 8. Колко най-дълго сте издържали без сън?
Вероятно едно денонощие, не повече.

9. Най-трудното нещо в грима за вас е?
Да гримирам еднакво и двете очи :D

10. Споделете някой любим ваш цитат (:
Хехе, слабото ми място, обичам да колекционирам цитати :)
Ето един от любимите ми:

"An arrow can only be shot by pulling it backward. So when the life is dragging you back with difficulties, it means that it's going to launch you into something great."

Благодаря, Джеси, за тага и за интересните въпроси (:

Вторият ми таг е от Тони, с нея не се познаваме, но се радвам много, че ме е номинирала. Блогът и Tonina Gems изглежда доста интересен и ще го разглеждам с удоволствие.


1. Разходка в планината или излежаване на плажа?
Честно казано обожавам планината, няма толкова магично място. Прекрасната природа и спокойствието, което носи, със сигурност бих избрала планината. Макар че и излежаването на плажа не е никак зле. :)

2. Какво ви прави щастлива?
Близките ми хора, усещането, че се справям, пълноценният живот

3. Любим парфюм?
За сега нямам, но съм в процес на търсене

4.Без какво не можете да живеете?
Свобода и независимост

5.Любимо бижу?
Обеци и пръстен може би, въпреки че ги слагам само на по-специални поводи

6.За какво мечтаете?
 Пътуване. Много, много, много пътуване :)

7. Любима книга?
Граф Монте Кристо ( но и не само тя, с книгите, както и с филмите е по-особено)

8.Каква музика харесвате?
Като цяло всякаква, без чалгичката :D

9.Защо започнахте блога си?
Защото изпитах необходимост да споделям опитите си и да обогатявам познанията си за готвенето.

10. Ранните утрини или късните вечери?
Ох, много хубав въпрос! Аз често съм се чудила кое повече ми харесва от двете, но не мога да избера. Тези две времена от целия ден са особени и аз много ги харесвам. :)

Много хубави въпроси, Тони, радвам се, че получих таг от теб. :)

Така, сега аз трябва да номинирам.

1. http://cosmeticboxblog.blogspot.com/
2. http://vinagi-vkusno.blogspot.com/
3. http://toninagems.blogspot.com/
4. http://elti-spodeleno.blogspot.com/
5. http://blogbyzara.blogspot.com/
6. http://bulgarianflower.blogspot.com/
7. https://bezmastilo.wordpress.com/
8. http://idapohapnem.blogspot.com/
9. http://vkusnouhanie.blogspot.com/
10. http://nomatterwhatbeauty.blogspot.com/

Ето и моите въпроси към номинираните :)

1. Ако бяхте някаква храна какво щяхте да бъдете?
2. Къде бихте отишли за седмица-две?
3. Любим аромат?
4. Кафе или чай?
5. Имате ли любими обувки?
6. Какво ви прави впечатление, когато виждате за първи път даден човек?
7.От какво се нуждаете в момента?
8. Последно на какво се разсмяхте?
9. Имате ли нещо, което мислите, че ви носи късмет и ако да, какво е то?
10. Как се казва домашният ви любимец? ( ако нямате как бихте го кръстили?)

Това е от мен, надявам се да ви е интересно! (:

Лятна салата с риба тон и таговете на The Liebster Blog Award


С най-голямо удоволствие сядам да пиша отново. :)
Навън морският въздух се носи примамващо и подканящо, аз не мога да му устоя, но все пак лятото тепърва започва. Време е за леки и вкусни храни, бързи за приготвяне, със сезонни и свежи продукти.
Днешното ми предложение е с лек морски привкус, който идва от рибата тон, в комбинация с царевица и много лимонов сок, се превръща в перфектната лека вечеря. Общо взето с този тип салати може да се експериментира много. Важното е продуктите да са добре комбинирани. Приготвя се бързо и аз лично я виждам често в менюто ми за вечеря през лятото. 
Трябват ви:  (за 2 порции)

400 г паста, по желание
200 г царевица
1 консерва риба тон
2 скилидки чесън
сокът от половин лимон
няколко стръка копър
зехтин
сол
черен пипер
по желание люта чушка



Сварявате пастата, отцеждате и премествате в купа. Аз използвах замразена царевица и за кратко я бланширах. Прибавя се към пастата царевицата и рибата тон. Скилидките чесън се счукват, накълцват се на ситно и се прибавят към останалите продукти. Поръсвате със ситно нарязания копър, солта, черния пипер, лимоновия сок и струйка зехтин. Обърквате добре и салатата вече е готова. :)


Лятото започна динамично, сесията отмина благополучно, започна и летния ми ангажимент към туристите :D. Понякога имам чувството, че Златни пясъци, пък и останалите курорти, са откъснати от България. Това място е наситено с толкова много различни хора, култури, езици и навици, че в един момент забравяш къде се намираш. Забавно е да се срещаш с различни хора, а още по-приятно е когато са доволни от работата, която вършиш и им помагаш. Та, започнах с това, защото исках да се извиня за забавената реакция по отношение на таговете, които получих и за които страшно много се радвам. Нямах търпение да получа свободен ден, за да отвърна и да разпратя нови тагове. Това е един много лесен и приятен начин да придобиеш нови последователи и да се запознаеш с нови и интересни блогове. И така, следващата публикация е посветена на The Liebster Blog Award :)))


понеделник, 10 юни 2013 г.

<a href="http://www.bloglovin.com/blog/5501203/?claim=4bbyr9b2prs">Follow my blog with Bloglovin</a>

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Чийзкейк с череши


Чийзкейкът - този невероятно вкусен и лесен десерт, който обичат всички. Приготвя се за минути, без много продукти и сложни процедури. Семпла рецепта, сезонни плодове, щедро количество заквасена сметана и крема сирене, кой би предположил, че простите неща са толкова неустоими... Сигурна съм, че няма смисъл да ви убеждавам колко изключително вкусен е чийзкейкът, но за пореден път ми се потвърждава тезата, че колкото по-просто приготвен е десертът, толкова по-вкусен и атрактивен е. Без ни най малко съмнение, заявавам, че чийзкейкът ми е много по-любим и от най-вкусната торта!

За приготовлението му няма какво толкова да се пише. Аз използвам най-простия начин за правенето му. Продуктите са достъпни, а всичко което е нужно е да се смесят. Аз исках да акцентирам върху свежите плодове и да запазя възможно най-много натуралния им вкус. Сами по себе си са достатъчно вкусни и сладки...
Ето как го направих аз:


2 пакета бисквити Роден край с какао (260 г)
1 пакетче масло
1 кофичка заквасена сметана (290 г)
2 пакетчета Крема сирене (250 г)
1 малко бурканче желе от череши*
пресни плодове (череши и ягоди)




Започва се като бисквитите се натрошават - в блендер или с чукчето за пържоли, или с точилката, както ви е удобно.
 Маслото се разтопява и се прибавя към бисквитите. Смесва се добре, така че да се получат трохи. Този път реших да пробвам с какаови бисквити и останах доволна от резултата. Получи се много хрупкав шоколадов блат. Така получените трохи се оформят на блат в тавичка, като се притиска с дланта на ръката добре, за да се споят.
Сметаната и крема сиренето се разбиват на крем и се добавят към бисквитения блат. 
За топинг, аз използвах черешово желе. Понеже правихме сладко от череши, накрая като напълних всички бурканчета остана само сокът без плодовете и реших да го оползотворя с чийзкейка. Но първоначалната ми идея не беше по-различна. Сладкото приготвяме с помощта на едни вълшебни прахчета на Dr. Oetker за приготвяне на домашни сладка. С тях сладкото става стегнато, плодовете запазват цвета си и целостта си. Чувала съм противоречиви мнения по отношение на този начин на правене на сладка, но в крайна сметка, е по-добрият начин, отколкото да си купим от магазина, натъпкано с хиляди консерванти. 
И така, ако не разполагате с желе, затоплете леко сладко от череши, така че да стане малко по-течно и намажете чийзкейка с него. След това се покрива с фолио и се прибира да отлежи в хладилника. Аз го оставих за едно денонощие, като на следващия ден подредих пресните плодове отгоре.


За разлика от всички други десерти, чийзкейкът изчезна за броени минути. Аз се притеснявах, че плодовете ще загубят свежестта си като престоят повече от ден, но въобще не се стигна до там :D. С натуралния си вкус, без много захар и мазнини, се хареса много на брат ми, баща ми доволно се пошегува да направя утре пак, майка ми сподели, че харесва контраста между сладкото и леко соленото, а аз... просто нямам какво да добавя, остава само да се насладя на успеха на този летен и свеж десерт. (:






събота, 1 юни 2013 г.

Сладолед


1-ви юни - този така радостен ден за децата! Спомням си, когато бях в детската градина беше голямо тържество за нас. От една страна защото самата детска градина носеше името Първи юни, а от друга, че е празникът на децата. Песни, танци, балони, цветя, лято, череши, ваканция, море, сладолед... все приятни и любими неща от детството. Какъв по-добър повод от това на 1-ви юни да ви покажа едно от любимите лакомства на децата - сладоледът!

Идеята почерпих от един чуден кулинарен блог - Кулинарни фантазии - блогът на Светлето. :)


Никога не съм си представяла, че правенето на домашен сладолед ще е толкова лесно или пък че резултатът ще е невероятен. Рецептата беше ясно и добре показана, доверих се на опита на Светлето и знаех че ще се получи добре. Откраднах си малко време и на спокойствие приготвих чудния домашен сладолед. Веднъж разгадала тайната за правенето му, считам че купеният сладолед ще бъде изместен за дълго от менюто ни.
Ето и рецептата, без никакви промени:

3 яйца
2 пакетчета суха сметана ( 1 пакетче е 60 г)
1 непълна ч.ч захар
400 мл прясно мляко
1-2 ванилии

 Белтъците разбих на сняг, с повечето от захарта. След това разбих жълтъците с останалата захар, а накрая сухата сметана и млякото. Ванилията се прибавя към някоя от останалите съставки. Накрая се смесват всички съставки като се бърка в една посока.
Исках да опитам сладоледа в натурален вид, но и ми се искаше да го обогатя с още някакъв вкус. Исках да е някакъв плодов вкус. В хладилника ми се намираха няколко портокала. Вярно, не им е сезонът сега, но пък са много свежи и подходящи за сладолед и внасят летен вкус. Разделих сладоледа на две части, прибрах в две отделни купи. Настъргах кората на един портокал и прибавих малко ситни парченца от плода. Разбърках добре и прибрах и двата сладоледа в плътно затворени кутии, във фризера. Периодично на няколко пъти го разбърквах, за да не се получат големи парчета лед. И зачаках за резултата. :)
Знаех, че вкъщи ще бъдат много изненадани и нямах търпение да им сервирам от хубавия домашен сладолед.


Портокаловият сладолед стана много ароматен и свеж. Нямам търпение да усъвършенствам рецептата и да добавям нови и различни съставки, за да се получава всеки път уникален сладолед. Такъв, какъвто не можем да открием по магазините. :)


За моя изненада, натуралният вкус - ванилов, се хареса повече и по-бързо свърши. :)
Ваниловият сладолед е по-универсален. Може да се включва в различни други рецепти - в сладоледена торта, в Кафе Гранита, или в известния десерт Аляска, който мисля да пробвам някой път.
Не се колебайте, ако искате да изненадате любимите си хора, пригответе им уникален сладолед, по техен вкус. Няма по-лесно нещо от това да зарадваш другия. :)))